Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.03.2009 04:24 - Girls talk
Автор: oxxley Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1401 Коментари: 1 Гласове:
0



image

-          - Йо, бебе! Просна ли?

-          - Да, даже си и поплаках малко. Все пак, не е хубаво една чаша да прелива. Трябва малко да се запразни.

-          - Ех, беб, така си е, ама защо сега така?

-          - Знаеш ли какво, преди няколко дни ме намери един човек във фейсбук, имаме 15 години разлика. Снима, страшно ерудиран, женен, но нещо нещата там не са както трябва, но това няма значение сега…

-          - Мхм…

-          - Е, той е просто уникален, разбираш ли? Страшно много ми харесва да си пиша с него. Говорим си за книги, филми, за изкуство, за какво ли не… Има хубава работа, сериозна, печели добре, ходи с костюм, а през останалото време… облича се кежуъл, спортно-елегантно едно… Слуша яко депеш и разни подобни групи  от неговата младост, които са съвременна класика. Авантюрист, луд, с хубави, артистични хобита. Интересен ми е. Интересна съм му. На мен не ми ли трябва някакъв такъв човек?

-          - Винаги е хубаво и пълноценно изживяване да срещнеш такива хора, изпълващо те, връщащо ти вярата в „онези хора”, че ги има… Само че защо го споменаваш или по-скоро какво искаш да кажеш „зад” това?

-          - …смята, че да плачеш е нормално, не е смешно, нито пък „женско”, даже напротив, помага. Прави го и не го е срам да си го признае. Когато има нещо – казва го, но не и по начин, който да те засегне. Добър е. Ама наистина изглежда добър, но не защото животът е бил благосклонен към него - точно обратното.

-        -   Снимка? Има ли от онези излъчвания?

-          - Не,не човек, това не е важното в момента. Разбираш ли, че той е съхранил сърцето си и въпреки всичко...е нещастен  и много самотен, аз така го усещам поне. Сам сред много.

       - ....

    - Хем всички го разбират, близки са му по...не знам и аз по какво, ама не. Не го казва, ама ти го четеш между редовете. И е..истински, не се прави на някакъв... на някакъв, не знам и аз какъв. Случвало ти се е да си пишеш с някой нов човек, без значение от къде сте се намерили и да ти е допаднал много, и и да си мислиш за него през деня, нали? Знаеш кога влиза…

-          - Мда…

-          - Нетърпелива си да се прибереш, да си пуснеш компютъра, да видиш какво ще ти разкаже днес…  Ама ти колко пъти си го признавала? На този човек? Някак си...той го разбира нали...някъде между многото буквички или просто го мисли, защото иска да бъде така, или нещо друго, но като цяло такива неща не си ги признаваме.  Да, ама той си ги признава. Днес си говорех с един приятел, за един наш приятел, който има регистрации по разните сайтове за запознанства, сладури-младури,гепи ме и т.н. Писал си той с някаква девойка, 18-годишна, две години по-малка от него. След третия разговор по скайп, той й казва на шега: „защо не ми дойдеш на гости в Германия?”. На четвъртия разговор тя му казва,че си е купила билет. Иска му адреса. Той го дава. Скоро получава колет от нея - бухал-касичка и плюшена розова възглавничка с надпис "обичам те".  Тя идва тук, дори в момента е тук…

-          - Ооооо…..и какво?

-          - И какво ами бухал...

-          - ?

-          - Оказва се просто, че е имало много фотошоп на снимките и че тя е странно момиче, което според всички е "абе нещо не й е наред" или "братле с нея да отидем и в гората,пак всички ще изплашим", а и  не говори немски. Замислих се,аджеба, аз защо имах регистрации във всички тези подобни сайтове?  Отчаяна ли съм? Какво търся? Защото явно търся нещо…

-          - Ох…

-          - Стигнах до един малък извод - като всеки човек аз търся онова нещо...може да е нещо или някого... което да ме прави щастлива, но явно не го търся на правилните места и понеже, нали разбираш, за да не се отчайвам самичка, виждам камъче...навеждам се, вдигам го и решавам, че това е моето нещо. Да, ама едно камъче за колко време ще те направи щастлив? Седмица,две,месец?

-          - Ух…да – или поне на мен много ми се иска това да е „моето нещо”…

-          - А после?  Ами  ти бебе като не си камъче, как ще се разбираш с него? И накрая както си подхвърляш  весело камъчето, и то изведнъж ти пада на главата, и ти проблясва, „еее, каква съм била тъпа”….Или пък пада някъде, губиш го и  не го намираш повече... Опа, и какво стана...? Продължаваме да търсим. Още по-тъпото е, че не се сещаш да тръгнеш по другата пътека, ами продължаваш по тази докато не стигнеш до следващото камъче и пак същото…

-         -  ….

-          - В един момент животът ти е минал на половина, ти не си намерил своето нещо и тогава вече опитът си казва думата…Плесваш се по челото и си казваш: „еее, мама му дееба, ама аз не търся на правилното място, бе!”.

И тогава...гръм от ясно небе те тресва.

И  ти падаш и умираш.

И - хепи енд.

:)



Тагове:   girls,   Talk,


Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. metaphor - винаги съм искал да напиша нещо т...
01.04.2009 23:18
винаги съм искал да напиша нещо таковааааааааааааа мн е трудно.. и найстина ... да вкараш нещата така... ох, прекрасно е ве :/
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: oxxley
Категория: Други
Прочетен: 66452
Постинги: 22
Коментари: 52
Гласове: 295
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031