6 дни преди поправката ми по Datenerhebung (слава Богу единствената от всички възможни :) ), 9 дни преди една от най-добрите ми приятелки да ми дойде на гости, 14 дни преди да се прибера отново в България за 2 седмици, 30 дни преди да се върна в Мюнстер отново, 49 дни преди да започне вторият семестър....
   A сега и другата гледна точка...
30 минути, от както изпратих съквартирантката си до летището, по- малко от 24 часа, от както прекарах първия си карнавал в Фермания в ролята на Хермес, на валкирия или на когото, както му е удобно, малко повече от 24 часа, от както за последно си играх на играта "ами ако...дали.." със самата себе си, 6 дни, от както се прибрах от скромното ми европейско пътешествие, почти 2 седмици, от както почувствах голямо разочарование и така нататък и такак нататък...
Междувременно имаше и по-малки разочарования, междувременно и аз сигурно бях причинила такива...Не знам, но не и само това... имаше щастие, усмивки, целувки прегръдки, важни и не толкова важни разговори, летящи мисли, окриляващи те настроения и още много,много,много...23 минути преди да се прибера в празното,мрачно и някак си тъжно, но и натъжаващо те общежитие...Около 30 минути преди да въздъхна тежко, да ми се насълзят очите и да си направя кафе,което ще ми засяда на гърлото, защото не е като вкъщи...От както съм тук, от 6 месеца...щастлива съм, доволна съм (може би?! дали?!), но всичко така горчи...жестоко.
Всички тези дни...отмятам ги на календара и чакам...какво?
Тик-так-тик-так, часовник без време.
Имам цялото време на света, а нямам нищо.
Имам всичко, но нямам време,за да го оценя...
Тик-так-тик-так...
Колко е часът?
Колко време преди да..?
Колко време, от както..?
Ха, та аз дори нямам часовник...

Da, syvsem syshtoto. Samo che az broq dni do 11 iuni, za vryshtane.
I po nqkoe vreme si kazvam: 'Stiga si se oplakvala, horata jiveqt i gledat napred..ligla.' No dnes pak se ostavih na drama queen-stvane.
Opitai se i ti da go pravish kolkoto moje po-rqdko..inache ne sme za nikyde.
Pozdravi:}

(Izvinqvam se za latinicata, nqmam kirlica tuk.)

Аз щях да се прибирам чак август месец, но получих подарък за рождения си ден - по-рано прибиране, за кратко, но все пак прибиране вкъщи!
Тези дни съм едно истинско желе от кофти емоции, приятно ми е, драма куйн 2 :)
Надявам се скоро това да е история..и за двете ни:)
Слънчеви усмивки и поздрави :)))
Горе главата:)

и двете не спирайте да се усмихвате. Особено едната...защото тя самата дарява на някои хора само усмивки:)