Искам да се губя
и отново да се намирам...

Искам сутрин слънцето да ме буди,
а вечер дъждът да ме приспива.

Не искам никога да угасва светлината,
за да не нахлуе мрак в душата.

Обичам книгите да разлиствам,
очите тогава да притварям,
усещайки уханието на страниците,
в главен герой да се превръщам...
а после пак в действителността да се завръщам...

Обичам моя исмислен свят да прегръщам,
с мисли многократно да го преобръщам...
Обичам...
Oбичам...
Oбичам...

127. анонимен - Не го тормозете! Ползвайте го! Айде на салааааамите......
21:14 Крепиташаков чакаше пред бирарията, а междувремнно оправдаваше буквално фамилното си име. Пред него се гърчеше в страстни спазми един кокалест и некъпан ексхибиционист. Под шлифера му стърчеше парче шпек салам с името"народен". Поогризан, но още с етикета си. Малък и плах беше характерът му, но трябваше да се справя с реални злополуки и страдания. Затова се държеше принудено весело и небрежно, и на всеки, който минаваше подхвърляше:
- Нещо да ви предложа? Имам парче салам - народен, но е шпек. Сексуално тестван в миниваната на г-жа Извара.
Възрастна госпожица го погледна с възмущение и отвърна:
- Ти си идиот, бе. Иди на баня!
Точно тогава Крепиташаков се намеси, като отмести потни длани от слабините около салама. Размаха юмручета и запелтечи:
- Мамка ви, копелета! Този човек нито краде, нито яде. Той дори не *бе. Докарва ни оргазмите с думи! Не го тормозете! Ползвайте го! Айде на салааааамите......