Понякога искам да протегна ръка
към онази далечна, блестяща звезда...
да повярвам, че реално е да отпътувам сега,
човешкия свят да напусна без тъга.

Тук не намерих среда
и как ли като никой не повярва дори за миг
 в цветната дъга,
в проронената от щастие сълза.

Да,не ще тъгувам
и твърдо съм решила,
устремена към светлината да отпътувам,
защото тук боли ме да съществувам.

Човек, който знае какво говори душата му - това си ти!:)