Погледни ме в очите и ми кажи какво виждаш...

Уплашено дете? Самоуверено момиченце, мислещо, че светът трябва и ще бъде в краката му, само ако…? Твърде рано пораснало и разбрало…? Какво?

Истината е, че това е една много малка част от моите роли.

Aз мога да бъда всякаква. Такава, каквато ме пожелаеш.

Мога да направя така, че да съм ти стандартно интересна.

Мога да направя така, че да съм олицетворение на всичко онова, което никога не си вярвал, че можеш да харесаш и въпреки това да изпитваш повече от увлечение.

Мога да те обърквам. Мога да викам по теб. Мога да скубя, да дера, да крещя, да плача, а в следващата минута да те погледна дяволито и да се усмихна така, както на теб ти харесва, сякаш никога не е имало нищо. А то всъщност имало ли е? Не, разбира се, щом ти не си разбрал, значи не е  имало.

 Мога да ти размятам дрехите из цялата къща.

Мога и така, че когато се прибереш всичко да е изпрано, изгладено и сгънато,  да е чисто и да мирише на хубаво, а следа от мен да няма.

 Мога да те обичам и да го разбера много след като не си част от живота ми.

Мога…още много неща. Но най-добре мога да не споделям чувствата си с теб.

Въпросът е…Ти разбра  ли, че мога?