Да се свлека на земята…                                               Да си легна в  леглото….

Да завия от болка…                                                         Да си представя хубавите неща,

                                                                                                  случили се през деня…

Да заплача така,  сякаш                                                 Да затворя очи и да се усмихна...
съм на собственото си
погребение...

Да се сбогувам за последно със слънцето...       Да приветствам пъстрия сън…

Омръзна ми да мрънкам.                                             Омръзна ми да се усмихвам.

Не искам повече да съм нещастна.                          Не искам повече да съм ...... 
                                                                                                   щастлива.

В мен сякаш живеят двама човека, но нито единия знае пътя, нито другия.

Изгубих себе си.

Забравих себе си. А сега, на къде? Фенерче имате ли? Компас? Или поне клечка кибрит?

Искам да се прибера вкъщи и да си легна в леглото. Липсва ми.

Тук е толкова студено и влажно…

Моля ви, потърсете, мисля, че имам мухъл по сърцето…