Ако те е заболяло, ще имаш ли смелостта да си признаеш?

    Ако си счупил луната с камък, ще имаш ли смелостта да си признаеш, че ти си го метнал?

    Ако слънцето никога повече не изгрее и възцарят вечен мрак и студ, ще имаш ли смелостта да си признаеш, че ти си си го пожелавал тайно толкова много пъти?

    Ако с черен маркер задраскаш плътно звездите на небето, ще имаш ли смелостта да си признаеш, че нарочно си купил перманентен маркер?

    Ако за теб е ежедневие да лъжеш в очите най-близкия си, ще имаш ли смелостта да му признаеш, че въпреки това винаги си заспивал с лекота?

Имаш ли смелост?
Или не - имаш ли душа?
Какво изпитваш?
Или не - чувстваш ли изобщо?

Знаеш ли, че ако...
Не,не...Аз просто проявих дързостта да попитам...
защото мен ме заболя...
защото не виждам луната и звездите, а само черни облаци, които не си отиват въпреки силния вятър...
защото се питам - "Ще изгрее ли и утре слънцето без чужда помощ?"....
защото мен ме заболя...
защото не мога да заспя...
защото нямам смелостта да те събудя и да ти кажа всичко това...

А ти така или иначе спиш. Спокойно , както всяка вечер.
А аз...аз съм никой. Нямам смелостта за това. За твоя свят без топлина и светлина.
Отлитам на юг, а ти спи, любима.

 

tajni misli sa te nagnali 4ove4e...sled poluno6t

понякога за да зададеш прости върпоси се изисква голяма смелост, каквато ти прояваваш тук.
Дано им намериш отговорите.

No dori da saznavaw,4e na vsi4ki tezi vaprosi znaew otgovara.Bi iskala da go 4uew ot lyubimiat 4ovek,no znai niama da gi polu4iw.Proso se nadiavai edin den sam da ti gi priznae!