Всички сме чували простотията,че 40 дни преди рождения си ден,човек попада в така наечената черна дупка."хаха,все едно да те наврат в поредната мрачна путка" - вчера чух тази велика реплика и се замислих...до рождения ми ден остават седмица и малко въображение.А аз се чувствам много добре,а изключваме,че ми се плаче,но това е риска да си в състояние на цъфтящ пубертет.Мхм,защо ли?Може би щот си имам путка и няма в чия друга да ме наврат...или пък защото забравих,че има идва рождения ден,или пък защото вярвам,че човек,ако даде свобода на болния си мозък се вкарва самичък в дупки,мрачни помещения,пещерички и каквото успеете да си представите още..бррр,дразня се...не за друго,ами защото започнах да мисля за тъпата дупка,а си забравих инструментите за изкачване...Дааа,очертава се дълго,тежко изкачване,или най-вероятно падане...