Искам музиката да спре, но ти да продължиш да танцуваш,а аз да те наблюдавам...
Искам да плачеш...истински...
За всичко онова, което е било и което си искала да бъде.Да плачеш, но..да си щастлива...а аз да стоя отстрани и..и да те наблюдавам.
Но...това е просто едно "искам"...Само по себе си не значи нищо.Понася се във въздуха точно като един цидарен дим - нагоре-нагоре, докато всички го забравят и спрат да го виждат, а той може би е някъде там горе, а?Но все пак дим, поредното "искам"...
Музиката няма да спре, но ти...ти ще спреш да танцуваш...заради него, заради нея, заради тях...или просто защото ще си изкълчиш глезена или ще ти омръзне, да, омръзне...А някой ще остане в празната зала, сам, скрит зад някоя колона, наблюдаващ как нищото и времето танцуват танго в пространството.
Ти няма да заплачеш, не и истински, защото си забравила.Забравила какво си искала да бъде, някъде, някога, там...Може би си щастлива, може би, може би..отеква ехото.
"Дано!".
А нейде там, времето и нищото отново ще се носят страстно в пространството, но този път...меренге.
"Хайде,включи се и ти!" - подвикват те към скрития образ.
"Не!..Това е за двама, няма място за мен...Аз отивам да играя пантомима с Никъде в Сбогом.Сбогом!"
. . . . .
Музиката продължи, тя...продължаваше да танцува.
Танцува, докато не си изкълчи глезена.Тогава се разплака.Болеше я, но не плачеше заради това, а заради чувството, че е изгубила нещо, нещо, което никога не е имала.
Разбиваш реалното и разцепваш класиките. А онова образче зад колоната.. сякаш трябва още някой да е до него и да го прегръща. "искам", което се превърна в цигарен дим, поредното нещо влезнало и излезнало през ухото на някого... не,не.. поклон ! :Р велика си.
05.06.2009 22:11
Браво само така ! Продължавай в същият дух и гледай да разливаш по-малко кафе по лаптоп-а си ;)