Поляна с глухарчета сред сънена трева, обсипана нежно с роса, отразяваща лъчите на незалязващото слънце и щастието на усмихнатите цветни облаци. Вятър от емоции леко повява, събужда заспали сърца, готови да отпият малка глътка толина...Времето минава...разпукват нови цветове, мечти...
Постинги в блога от Декември, 2007 г.
05.12.2007 00:13 -
Един обикновен разказ
Доста често се чувствам се като пясъчна пустиня, по която са останали дълбоки следи. Пустиня, забравила що е дъжд. Една самотна пустиня, забравена дори от него - вятърът така желан, способен единствен да премахне онези следи. Да, а...